911

Личности

    Вие сте тук: 
  1. Начало
  2. Солун и българите
  3. Памет
  4. Личности

Личности

Теофано Калояни e гръцка писателка, родом от Солун. Тя носи името на баба си, която пък е родена в Пловдив през 1906 г. През 20-те години на XX в. семейството се изселва в Солун по спогодбата Моллов-Кафандарис.

Всъщност преселенията не са нещо ново за предците на Калояни, които са от еврейски произход и около половин век по-рано, някъде след Кримската война, напускат района на Одеса, за да се установят в по-толерантната към тях тогава Османска империя. Постепенно започват търговия, идентифицират се с гръцката общност в града „под тепетата" и се покръстват.

Самата Теофано обаче израства в Швеция, където родителите ѝ емигрират след преврата на Военната хунта в Гърция и последвалия режим на полковниците (1967-1974).

Трайко Андонов (1852 - ?) е железничар, роден в гр. Кукуш. Когато през 1871 г. започва изграждането на железопътната линия Солун-Скопие, деветнадесет годишният младеж Трайко започва да работи там. В строежа на железницата участват и западни железопътни инженери, един от които е унгарецът с дворянски произход Франц (Ферец) Хлоренс Чонка. Франц е участник в унгарската революция от 1848-1849 г., чиято цел била извоюването на независимостта на Унгария и отделянето ѝ от Австро-Унгарската империя. След като въстанниците са разбити, те организирано се оттеглят, заедно със своите семейства. Сред тях са и членове на семейство Чонка. Някои от тях се заселват в Америка, Франц обаче остава в Османската империя. Около 1850 г. в София закупува имоти в района между сегашния Лъвов мост и църквата Света Неделя. Превръща се и в дарител за строежа на църквата Света Неделя. По-късно Франц се включва в изграждането на железопътната линията Солун-Скопие. Именно там Франц Хлоренс Чонка се запознава с младия работник Трайко Андонов. Франц е впечатлен от уменията и трудолюбието на този младеж. В края на краищата го харесва толкова много, че му дава дъщеря си Констанца за жена.

Първоначално младото семейство живее в Солун. Раждат им се две деца, след което се местят в София. Но в къщата, в която живеят, избухва пожар, при който и двете им деца загиват. След този случай Констанца не желае повече да остане в София и семейството се мести обратно в Солун. Там им се раждат още няколко деца, но всички те умират скоро след раждането.

Прочетете повече за рода Андонови

Снимки: семеен архив Мария Проданова

Петър Димитров Далкалъчев (Φιτσιώρης Πέτρος του Δημητρίου) е роден в с. Владово (Агра), Воденско. Някои роднини свързват произхода на семейството с родения във Владово около 1787 г. Димитър. Според легендата той участва в отряда на Ангел Гацо (Άγγελος Γάτσος или Αγγελής Γάτσος, 1771-1839) и се сражава в Гръцката война за независимост. В битките Димитър губи едната си ръка, но се върнал в селото с дълга пръчка през рамо, откъдето идва и прозвището на фамилията Далкалъчеви [„диал“ – мярка за дължина и „калъчка“ – къса сабя].

Прочетете повече за рода Митровски

Прочетете повече за Атанас (Тане) Митровски

Прочетете повече за Георги Митровски

Снимки: Личен архив Митровски / Далкалъчеви

Михаил Думбалаков (1882-1959) е роден в лъгадинското село Сухо, тогава в Османската империя, днес Сохос, Гърция. Брат е на революционера от ВМОК Димитър Думбалаков и на революционера от Вътрешната македоно-одринска революционна организация Трендафил Думбалаков - загинал геройски в битката на Ножот. Чичо му Трендафил Думбалаков е организатор на българската църковна борба в района и е убит от подкупен арнаутин. След убийството му семейството на Думбалаков се мести в Солун, където той учи в българската мъжка гимназия. През 1897 г. е заплашен с изключване след нападение с камъни над сръбския учител Илия Пейчиновски. Семейството му е подложено на натиск от властите след като брат му Димитър участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 г. и, напускайки третия клас на гимназията, Михаил Думбалаков се мести в България. Установява се в Лом при брат си. По-късно заминава за Видин, за да продължи образованието си в тамошната гимназия. Скъсан по математика, бяга в София, където, по молба на брат му, Гоце Делчев му намира квартира, а Борис Сарафов урежда да бъде записан във Военното училище. Думбалаков обаче бяга и от Военното училище и е записан в Педагогическото училище в Лом от брат си, но след като той бива преместен на служба в Добрич, Михаил Думбалаков, довършва образованието си в Педагогическата гимназия в Шумен. Баща му и другият му чичо също са убити от турците.

Прочетете повече за рода Думбалакови

Спомени на Михаил Думбалаков за Солун (Из: "През пламъците на живота и революцията." Том I-ви и Том II-ри, София, 1933 - 1937 годинa)

Спомен на Мария Думбалакова, майка на Михаил Думбалаков, за първото българско училище в Пиргите, гр. Солун.

На снимката: Михаил Думбалаков (седнал) третият от ляво надясно. Снимка на четниците от Първа чета на Македоно-одринското опълчение под командването на Михаил Атанасов Думбалаков. Б.м., 17 септ. 1912 г. ЦДА, ф. 1898К, оп. 1, а.е. 148, л. 1.

Йосифов, Кузман Калев (1891-1983) е роден в Дебър (Македония) и произхожда от големия род Ошавкови. След като завършва основното си образование, на 15 години заминава за Солун да продължи в Солунската реална мъжка гимназия. Дипломира се през 1910 г. и постъпва студент по история в Софийския университет. Но избухва Балканската война, и Кузман веднага се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение с надеждата, че ще види Македония свободна. Сражава се на фронта и през Междусъюзническата война, и се уволнява като подпоручик през 1918 г. почти в края на Първата световна война.
След завършване на висшето си образование става учител по история във Врачанската мъжка гимназия. Във Враца се запознава с Мария Савова, също учителка по история, и двамата се женят през 1921 г. През 1923 г. се преместват във Видин, където преподават. В следващите години Кузман Йосифов последователно е директор на Ломската мъжка гимназия (1936-1938 г.) и Видинската девическа гимназия (1939-1943 г.). Завършва дългата си кариера като директор на Седма мъжка гимназия в София (1943-1948 г.)
Мария и Кузман Йосифови имат две деца лекари, – д-р Любен Йосифов и д-р Искра Баева.

Прочетете повече за рода Ошавкови

Кузман Йосифов в Солун (разказ от внучката на Кузман Йосифов - г-жа Мария Баева)

Кузман Йосифов: Спомени (разчетени, преписани, коментирани и допълнени от внучката на Кузман Йосифов - г-жа Мария Баева)

Диплома на Кузман Йосифов от Българската мъжка гимназия "Св. Св. Кирил и Методий" в гр. Солун 

Снимки: семеен архив Мария Баева.

Кюлюмов, Панчо Мишев (1874-1930) е роден в Щип в семейството на Михаил (Мише) Кюлюмов. През 1891 г. завършва втори клас на Щипското училище. През 1896 г. се жени за Вангелия Яне Витларова, от която има 4 деца. В началото на ХХ век семейството се установява в Солун, където Панчо Кюлюмов работи като търговец-комисионер за своя сметка. Той е училищен настоятел и член на стопанската комисия при пансионите на българските гимназии в града. След Междусъюзническата война семейството се преселва в Ксанти, а след Първата световна война – в България.

Прочетете повече за рода Кюлюмови

Спомен на Михаил Панчев Кюлюмов за рода му, написан през 1970 г. 

На снимката: Панчо Кюлюмов (седнал) със съпругата му Вангелия, три от децата им (Бойка, Тодор, Борис), брат му Петър Кюлюмов и момче прислужник. Солун, 1901 г. БИА на НБКМ С ІV 515.

Александър Митровски (Αλέξιος Μητρόβσκη), наричан още Алекса е най-големият и най-талантлив от тримата братя Митровски, известни строителни предпиемачи от Солун. Той е роден около 1865 г. в с. Себишча, Дебърско. След като семейството му се преселва в Солун през 70-те години на XIX в, Алекса заминава на гурбет в Цариград. След завръщането си в Солун работи с прочутия италиански архитект Виталиано Позели. Заедно с братята си участват в строителстовто на сградата на османската гимназия (сега Философски факултет на Солунския университет), военното окръжие с казармите, мелницата на братята Алатини, хотелите „Ньоньо“ и „Англетер“, както и в реконструкцията на всички български църкви в Солун. За строежите си в Солун Алекса е награден от османската власт със "Златен ключ на град Солун". След като първата му съпруга дебърчанка умира от туберкулоза, Алекса се жени повторно за Евлалия, с която живее до смъртта си.

Атанас (Тане) Митровски (1873-1940) е най-малкият от тримата братя Митровски и едва дванадесетгодишен заминава на гурбет, за да чиракува при други майстори. Издига се до устабашия (първомайстор) и участва в строежа на османските казарми, много частни сгради в Солун, сградата на отоманската банка, градското казино до Бялата кула и др.

Прочетете повече за рода Митровски

Прочетете повече за Георги Митровски

Прочетете повече за Петър Далкалъчев

Снимки: Личен архив Митровски / Далкалъчеви

Георги Митровски (1870-1922) е средният от тримата братя Митровски. Той е женен за Елисавета (1866–1961), дъщеря на Марко Волча. Семейството на Марко Волча също е от Дебърско, но се е установило в Солун, където се препитава с лихварство. Жената на Марко Волча умира млада и той сам отглежда трите си дъщери - Елисавета, Елена и Катерина, и сина си – Илия. Очевидно пести, защото дъщерите му си спомнят, че се хранят оскъдно с хлебец, въпреки това „финансово затрудненият“ дядо Марко вдига нова къща.

Прочетете повече за рода Митровски

Прочетете повече за Атанас (Тане) Митровски

Прочетете повече за Петър Далкалъчев

Снимки: Личен архив Митровски / Далкалъчеви

Георги Йосифов Мандичев (30.07.1932 – 24.06.2007) е строителен инженер, професор. Той е внук на отец Георги Мандичев - енорийски свещеник във Вардарската махала на Солун през 1907 г. Баща му Йосиф Мандичев е най-малкото от четирите деца на свещеника. Георги Йосифов Мандичев има син Людмил Мандичев и дъщеря Мая Александрова. Людмил Мандичев има две деца: Ива Мандичева и Мила Мандичева. Мая Александрова също има две деца: Йоан Александров и Рая Александрова.

Прочети повече за рода Мандичеви

Снимка: личен архив Людмил Мандичев

Саракинов, Георги Гацев (1887-1971) е роден в с. Саракиново, Воденско. През 1903 г. завършва търговските курсове на Солунската мъжка гимназия и е изпратен от баща си да следва в Лайпциг. Връща се в Солун и през следващите шест години до 1913 г. преподава в Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий”. Деец на ВМОРО, един от основателите на Съюза на българските конституционни клубове в Османската империя, член на Съюза на македонските благотворителни братства в България. След Междусъюзническата война се установява в Бургас, където 25 години работи за американската компания „Стандарт ойл”. Участва в Първата световна война. По време на Втората световна е изпратен от българското Военно министерство да се грижи за интересите на българите във Воден, но е изгонен заради конфликт с германските окупационни власти.

Прочетете повече за рода Саракинови

Откъси от спомените на Георги Саракинов относно икономическото положение в Солун през първото десетилетие на ХХ в.

 На снимката: Георги Гацев Саракинов (седнал) първият отляво.

Константин Ст. Стателов (1855-1923) е роден в Лясковец, където родът му се преселва през XVII в. от Албания. Заминава със стипендия в Москва, за да учи педагогика и там се запознава с бъдещата си съпруга Елена Стаматова Думанова. През 1882 г. е назначен в Солунската мъжка гимназия като инспектор, т.е. възложено му е разпределението на часовете, надзираването на класовете и на поведението на учениците и учителите. Преподава там до 1889 г. като в различни периоди ръководи хора на гимназията, пансиона към нея и дори цялата гимназия след оттеглянето на Георги Кандиларов през 1888 г. По-късно се преселва със семейството си във Варна, където е учител и директор на Варненската гимназия, член на Управителния съвет на Българското търговско параходно дружество, собственик на книжарница.

Снимката е напревена през 1883 г. в Солун. Личен архив Юра Константинова

Страница 1 от 2

©2026 Институт за балканистика с Център по тракология, БАН.

Уеб агенция , София

Търсене