Георги Митровски (1870-1922) е средният от тримата братя Митровски. Той е женен за Елисавета (1866–1961), дъщеря на Марко Волча. Семейството на Марко Волча също е от Дебърско, но се е установило в Солун, където се препитава с лихварство. Жената на Марко Волча умира млада и той сам отглежда трите си дъщери - Елисавета, Елена и Катерина, и сина си – Илия. Очевидно пести, защото дъщерите му си спомнят, че се хранят оскъдно с хлебец, въпреки това „финансово затрудненият“ дядо Марко вдига нова къща.
Прочетете повече за рода Митровски
Прочетете повече за Атанас (Тане) Митровски
Прочетете повече за Петър Далкалъчев
Снимки: Личен архив Митровски / Далкалъчеви
Георги и Елисавета имат две дъщери – Мария (1892 - 1982) и Райна (1899 - 1996). След войните от второто десетилетие на ХХ в. Георги трудно намира работа в Солун. Поради това решава да замине с други майстори в София, но и там не намира работа. При едно от пътуванията му до София взима със себе си по-малката дъщеря Райна, за да се грижи за него. Семейството обаче живее постоянно в Солун, където през 1922 г. умира Георги.
Семейството на Георги и Елисавета, с двете им дъщери Мария (горе) и Райна (долу). Снимка: Личен архив Митровски / Далкалъчеви
По-голямата от двете сестри – Мария се омъжва за Петър Далкалъчев. Сватбата е уговорена от чичо ѝ и неин кръстник Атанас (Тане) Митровски, който около 1924 г. отива в българо-гръцката емиграционна комисия, за да урежда документите си за изселване в България. Секретар на комисията е Петър Далкалъчев, който очевидно се харесва на Атанас, който веднага му предлага да го вземе за зет. На другия ден Атанас се връща отново и му казва, че макар предходния ден да се е шегувал, наистина има две неженени племеннички, с които иска да го запознае. В резултат на това посредничество Мария и Петър стават семейство, което след Втората световна война се установява за постоянно в България.
Мария Митровска и Петър Далкалъчев. Снимка: Личен архив Митровски / Далкалъчеви
По-малката сестра Райна е доста буйна и се включва в защита на братовчед си Иван в боя с камъни (πετροπόλεμο), организиран от българските и гръцките деца в квартала. Райна има гръцки кандидат за жених, когото много обича. Тя обаче не се омъжва за него, защото сестра ѝ казва, че не е правилно да се жени за грък. По-късно, преименувана от гръцката власт на Ειρήνη и се омъжва за Жеков (Ζέκης), който има български произход, но умира скоро след сватбата. Така Райна Митровска остава да живее сама в триетажната къща на Георги Митровски на ул. „Лазару Андониаду“ 33.
Къщата на Георги Митровски в Солун. Снимка: Личен архив Митровски / Далкалъчеви
