Михаил Думбалаков (1882-1959) е роден в лъгадинското село Сухо, тогава в Османската империя, днес Сохос, Гърция. Брат е на революционера от ВМОК Димитър Думбалаков и на революционера от Вътрешната македоно-одринска революционна организация Трендафил Думбалаков - загинал геройски в битката на Ножот. Чичо му Трендафил Думбалаков е организатор на българската църковна борба в района и е убит от подкупен арнаутин. След убийството му семейството на Думбалаков се мести в Солун, където той учи в българската мъжка гимназия. През 1897 г. е заплашен с изключване след нападение с камъни над сръбския учител Илия Пейчиновски. Семейството му е подложено на натиск от властите след като брат му Димитър участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 г. и, напускайки третия клас на гимназията, Михаил Думбалаков се мести в България. Установява се в Лом при брат си. По-късно заминава за Видин, за да продължи образованието си в тамошната гимназия. Скъсан по математика, бяга в София, където, по молба на брат му, Гоце Делчев му намира квартира, а Борис Сарафов урежда да бъде записан във Военното училище. Думбалаков обаче бяга и от Военното училище и е записан в Педагогическото училище в Лом от брат си, но след като той бива преместен на служба в Добрич, Михаил Думбалаков, довършва образованието си в Педагогическата гимназия в Шумен. Баща му и другият му чичо също са убити от турците.
Прочетете повече за рода Думбалакови
На снимката: Михаил Думбалаков (седнал) третият от ляво надясно. Снимка на четниците от Първа чета на Македоно-одринското опълчение под командването на Михаил Атанасов Думбалаков. Б.м., 17 септ. 1912 г. ЦДА, ф. 1898К, оп. 1, а.е. 148, л. 1.
Покрай дейността на брат си, Михаил Думбалаков също става член на ВМОК. През 1902 г. взима участие в Горноджумайското въстание като подпредседател на габровската априловска чета. През следващата 1903 г. участва в Илинденско-Преображенското въстание с четата на капитан Юрдан Стоянов, на която е подсекретар. След разгрома на въстанието заминава за известно време за Белград, след което се връща в София. Постъпва на добре платена работа в балканския клон на германската търговска къща от Бремен „Мислер“ и отново заминава за Белград, където се намира централата. През 1905 г. Думбалаков е изпратен да организира клон на компанията в Солун.
На път за Османската империя, в София Михаил Думбалаков получава поръчение от Борис Сарафов да подготви атентат в солунския хотел „Олимп Пост Палас“, в който обичайно отсядат чуждите дипломати и търговски представители, и в който губернаторът на Македония Хюсеин Хилми паша дава новогодишен прием. Според Думбалаков, въпреки че избягвал срещата с българи, през есента на 1905 г. е арестуван от властите във връзка със стара комитетска афера. Думбалаков е екстрадиран в Сърбия и скоро компанията му го командирова в Буенос Айрес, Аржентина.
В Аржентина Думбалаков се застъпва за група стачкуващи миньори и е отзован в централата на компанията си в Бремен. Той напуска компанията и се връща в България. В София е назначен за генерален представител на швейцарската базелска компания „Оберстег & Ко“, а по-късно става и търговски представител на „Австро-Американа“.
След Младотурската революция в 1908 г. заминава за Солун, оттам пътува, през София, Белград и Триест – за Александрия. Същата година участва в организирането на неуспешния атентат срещу Яне Сандански в Цариград.
Сближава се с дейците на десницата на ВМОРО и 1909 г. Временно е интерниран в Куртбунар по настояване на османските власти, а по-късно и в Никопол. След това става учител в село Кривина, Русенско, където заболява от тиф.
При избухването на Балканската война през 1912 г. Михаил Думбалаков е воевода на I-ва Македонска чета от Македоно-одринското опълчение. По-късно Думбалаков е назначен за околийски управител в Лъгадина. През Междусъюзническата война действа в тила на гръцките части. Взима участие и в Първата световна война.
През 1933, 1937 и 1939 година публикува трите тома на спомените си „През пламъците на живота и революцията“. До 1934 година участва в дейността на Вътрешната македонска революционна организация, а след това е близък на кръговете около БЗНС. Редактор е на вестниците „Време“ (1929-1930) и „Страж" (1930-1931).
През 1934 г. след преврата на 19 май е интерниран в Омуртаг за участието му в националноосвободителното движение.
При освобождението на част от Вардарска и Егейска Македония през 1941 г. Думбалаков е редактор на вестник „Български юг“ в Сяр (1941-1944). Поради конфликти на Думбалаков с областното и околийското управление през ноември 1943 г. той е въдворен в лагера Кръстополе. След шестмесечен престой там е освободен и възстановява вестника си в Сяр.
След 9 септември 1944 г. Михаил Думбалаков е журналист. Подкрепя горянското движение в борбата им с комунистическата власт в Пиринска Македония и участва в четата на Герасим Тодоров. През 1948 година е арестуван и получава смъртна присъда, която по-късно е заменена с доживотен затвор. Присъдата си излежава в Централния затвор, а след последвалата поради напредналата му възраст амнистия, изпада в крайна мизерия и се самоубива на 13 февруари 1959 година в София.