Родът Алексови води началото си от Янко и Султана (Станка) от с. Родоеща (Радоища), Дебърско. Техен син е Алекси Янков Богданов (1849-1939), но е вероятно да са имали и други деца. Известно е, например, че Трайче Спасов и брат му Анастас, братовчеди на децата на Алекси, също са били членове на ВМОРО. След 1913 г. се установяват в Лозана, Швейцария, където откриват семейна фабрика за кисело мляко. За Трайче се знае, че създава семейство в Лозана и през 1927 г. вече има две деца – Люба (Lucienne) и Александър.

Прочетете повече за Яков Алексов Янков

Прочетете повече за Богдан Алексов Янков

Снимките и данните са от семейния архив на рода, любезно предоставени от г-жа Люба Алексиева.

Родът Андонови води началото си от Трайко Андонов (1852 - ?) - железничар, роден в гр. Кукуш, взел участие в изграждането на железопътната линия Солун-Скопие, женен за дъщерята на унгареца с дворянски произход Франц (Ферец) Хлоренс Чонка Констанца, от която има дъщеря - Щеряна или Щела (Стела) Андонова.

Прочетете повече за Трайко Андонов

Снимки: семеен архив Мария Проданова

Родът Думбалакови произхожда от село Сухо, Солунско. Бащата умира рано. След убийството на чичото, Трендафил Думбалаков, семейството на Думбалаков се мести в Солун. 

Семейство Думбалакови имат трима сина: Димитър, Михаил и Трендафил, и една дъщеря – Злата.

Прочетете повече за Михаил Думбалаков

Спомен на Мария Думбалакова, майка на Михаил Думбалаков, за първото българско училище в Пиргите, гр. Солун.

Спомени на Михаил Думбалаков за Солун (Из: "През пламъците на живота и революцията." Том I-ви и Том II-ри, София, 1933 - 1937 годинa)

Снимка на Димитър, Михаил, Трендафил и Злата Думбалакови заедно с майка им Мария Думбалакова. Б.м., Септ. 1900 г. ЦДА, ф. 1898К, оп. 1, а.е. 112, л.1

The Kyulyumov family originates from Štip. The first known representative of the family was Mihail (Mishe) Poptemelkov Kyulyumov (1845-1905), who had a colonial goods store and a hardware store in the city. Mihail Kyulyumov had four children – Konstantinka, Elena, Pancho and Petar. His grandchildren were Yosif Andonov (Mayor of Kumanovo), Yurdan Gyurkov (member of IMRO, officer of the Bulgarian army), Boyka Kyulyumova (graduated from the Pedagogical High School in Sofia), Todor Kyulyumov (1899-1919), Boris Kyulyumov (graduated from trade and finance courses in Leipzig, a participant in the political life of Macedonia), Mihail Kyulyumov (merchant).
In the picture: Mihail Kyulyumov (seated) with his sons Pancho and Petar, and the family of Pancho Kyulyumov. 911����, 1905 BHA of NLCM C IV 520

Родът Мандичеви ни е известен от екзархийското преброяване, извършено през 1907 г. От него научаваме, че един от четиримата екзархийски свещеници в Солун по това време е Георги Мандичев. Той е випускник на педагогическото отделение на Солунската мъжка гимназия, съществувало в периода 1887-1896 г.

На снимката долу е най-малкият син на отец Георги Мандичев - Йосиф Георгиев Мандичев (05.01.1906 г., Солун - 24.07.1987 г., София) и съпругата му Марийка Иванова Мандичева (01.11.1911 г., Кукуш? - 19.06.1986 г., София), а горе са децата им проф. д-р Георги Мандичев и Емилия Мандичева.

Прочетете повече за проф. д-р Георги Мандичев

Снимка: личен архив Людмил Мандичев

Родът Митровски води началото си от Христо и Евангелия, родени през първата половина на XIX в. в село Себишча, Дебърско, понастоящем в Албания. Селото е планинско и няма условия за селскостопанска дейност, поради това Христо, както повечето мъже от селото, се препитава със строителство. Семейството има трима сина – Александър (около 1865 – преди 1922), Георги (1870-1922) и Атанас (1873-1940), и една дъщеря – Босиля (1874-?). Вероятно около средата на 70-те години на XIX в. Христо почти нелегално прекарва децата си през албанския „рекет-контрол“. Така наричали въоръжените албанци, които от върха на хълма контролирали движението на майсторите строители и събирали такса допускане до трудова строителна дейност. Христо сложил децата в кошовете на магарето, покрил ги с черги и тор, и на въпроса на албанеца къде отива, отговорил, че отива да хвърли гюбре (тор) на нивата. Така семейството се озовава в Солун, където трите момчета започват да се учат на занаят.

Прочетете повече за Атанас (Тане) Митровски

Прочетете повече за Георги Митровски

Прочетете повече за Петър Далкалъчев

Снимки: Личен архив Митровски / Далкалъчеви

Ошавкови са голям български род от гр. Дебър (Македония), чието начало може да се проследи от втората половина на ХVIII-и век. Първият известен представител на рода е Андрей, роден около 1770 г. Неговият син Петър има 8 момчета. Пет от тях – Георги, Стреза, Зафир, Исак и Андрей – се занимават със занаятчийство и земеделие. Един от синовете му – Божин, пътува от Солун по море, но корабът му потъва. Той се спасява на бряг близо до Йерусалим, където се жени и остава да живее. Най-големият от синовете на Петър - Кале се занимавал с пренос на зехтин от Елбахан за Гостивар, но е ограбен и убит от разбойници. Жена му Мара остава вдовица с три момчета, но успява да посети Божи гроб в Йерусалим, където среща Божин.

На снимката: Мария и Кузман Йосифови с двете им деца - Любен Йосифов и Искра Баева. Личен архив Мария Баева

The family is named after the village of Sarakinovo, Voden region. The first known member of the family is Dimitar (Mitre), who had three sons – Angel, Petar, and for the little one there is no information. Angel was the famous Angel Gatso (Άγγελος Γάτσος or Αγγελής Γάτσος, 1771-1839), a participant in the Greek War of Independence (1821-1830), who became a colonel in the Greek Liberation Army. Due to his merits for the liberation of Greece in the village of Aridea (Αριδαία) his monument was placed and one of the streets was named after him.

Angel Gatso had five daughters and two sons – Nikola and Mitso. Nikola was known to be imprisoned along with his mother Proya, and his sisters, in an Ottoman prison after the capture of Negush (Naousa) by the Ottoman army in 1822. They were released in 1830 thanks to the intervention of the Greek government, and Nikola was sent to obtain military education in Monaco. Military career was also chosen by his brother Mitso, who, along with his father, participated in the liberation struggles of the Greeks and reached the rank of lieutenant general in the Greek army.

The first known representative of Tapkov family is Dimitar Konstantinov Tapkov (11.11.1842 - 1.06.1899) from Enidje Vardar (Giannitsa, Greece). He and his second wife Vasilka K. Tapkova had 5 children – Dragan, Kyril, Blagoy, Hristina and Gloria (Slava). Dimitar K. Tapkov was a teacher in the Bulgarian Exarchate's schools in Lerin (1874-1876), in Prilep (1882) and in the Guiraud-Bertrand’s boarding school of the boys' high school in 911���� (1882-1884). Dimitar Tapkov had been teaching in the Bulgarian Catholic Seminary of the Lazarists in Zeitenlik in the vicinity of 911���� until 1897. He was buried in the 911����’s Catholic cemetery.

Dimitar Tapkov’s firstborn son Dragan graduated from the Academy of Arts in Naples and in Architecture from Rome. Kiril graduated in Classical Philology from the “La Sapienza” University in Rome. They both devoted themselves to the teaching career in Bulgarian Exarchate's schools in Macedonia and after the fateful 1913 settled in Bulgaria. Their youngest sister Gloria (Slava) took a diploma in teaching from the school of Sisters of Charity of Saint Vincent De Paul in 911���� (1914) and subsequently taught in the “St. Joseph” Catholic College in Sofia.

Родът Шавкулови произхожда от село Плетвар, отстоящо на 8 км. от град Прилеп в южна Македония. Старият македонец Иван Шавкулов (1808 - 1884) бил от заможно семейство, притежаващо голям чифлик в покрайнините на селото. Той се оженил за Темяна Петрова от село Трояци (на 5 км. източно от с. Плетвар), която е родна леля на известния македонски революционер Гьорче Петров. Иван и Темяна Шавкулови имат четирима сина – Спиро, Димитър, Стефан и Никола и една дъщеря Мария, родени между 1841 и 1855 год. През 1879 г. родът се преселва в Солун, където отваря голяма търговска кантора с клонове в над 20 града по света.

Спомен на Василка Шавкулова

На снимката: Темяна Шавкулова със синовете ѝ Димитър и Никола. София, 1920 г. Семеен архив Шавкулови