911

Persons

Елена Стаматова Думанова по мъж Стателова (ок. 1860-1925) е родена в с. Себища, Дебърско. Баща ѝ бил строителен работник, който починал на строеж преди раждането ѝ. Когато Елена била на две години, майка ѝ Румяна я дала за осиновяване на руснака Пьотр Щипщанов. През 1879 г. Елена завършва московската женска учителска семинария. В периода 1882-1888 е учителка в Солунската девическа гимназия. В Москва Елена се запознава и омъжва за Константин Стателов, с когото имат шест деца. Пет от тях са родени в Солун, но оцеляват само Александър, Олга и Борис. През 1898 г. семейството се установява във Варна, където се ражда най-малката им дъщеря Евгения.

Снимката на Елена Стателова е направена в Солун през 1887 г. и се съхранява в БИА на НБКМ, С 4055.

Tapkov, Dimitar Konstantinov (11.11.1842 - 1.06.1899) was born in Enidje Vardar (Giannitsa, Greece). He was a teacher in the Bulgarian Exarchate's schools in Lerin (1874-1876), in Prilep (1882) and in the Guiraud-Bertrand’s boarding school of the boys' high school in 911 (1882-1884). Dimitar Tapkov was supporter of the church union and had been teaching for about 20 years in the Bulgarian Catholic Seminary of the Lazaristes in Zeitenlik in the vicinity of 911. He was buried in the city’s Catholic cemetery.

Read more about Tapkov Family

Gravestone and Testament of Dimitar K. Tapkov

Letter of application of Dimitar K. Tapkov

Portraits of Dimitar K. Tapkov and his wife

Dragan Dimitriev Tapkov (born on 6 January 1883 in Prilep and died on 31 January 1951 in Sofia) was son of a teacher-Uniate. He received his primary education in 911 from the St. Lazarists’ school (1) and his secondary education from the college of the same order (2, diploma). Dragan had been a teacher in Serres for a year and after that went to Italy. He graduated in architecture in Naples (diploma) and in painting in Rome (in 1904 or 1905). After his graduation he worked as a Bulgarian Exarchate’s teacher in the boys’ high school in Bitolya. He married in 1906. In the next year was a teacher in the high school of Skopje and from 1908 onward was a teacher in arts in the Bulgarian girls’ high school in 911. After the unfortunate Second Balkan War, Dragan was sentenced to death by the Greeks. Together with his brother Kyril succeeded to hide in the Catholic college’s basement. The college’s principal got in touch with the commandant of a ship that arrived at the 911’s port and negotiated the escape of the two brothers. They were safely transferred to the ship, dressed as Italian naval officers and pretending to be drunk. Dragan had stayed for a while in Venice and after that went to Bulgaria.

Тъпков, Кирил Димитриев (1885-1941 ) е роден в Солун на 11/24 май 1885 г. Брат му Драган е две години по-голям от него. Датите на раждането им са условни – 1883 г. за Драган и 1885 г. за Кирил, така както и останалите рождени дати на сродниците им. Кирил е кръстен в българската православна църква „Св. Димитър“ от свещеник Иван Маджаров Христов. Завършва мъжкия колеж „Св. Жан-Батист дьо Ла Сал“ (1901) на конгрегацията „Братя на християнските училища“ в Солун.

Димитър Шавкулов (1847-1935) е вторият син на Иван и Темяна Шавкулови. През 60-те години на ХIХ в. заедно с брат си Спиро отива на гурбет в Египет, където откриват малко ресторантче. По-късно започват успешна търговия с кожи, в която се включва целия род Шавкулови. Димитър пътува до Абисиния (Етиопия), за да търси кожи, а през 1879 г. заедно с братята си основават в Солун фирмата „Chafcouloff Freres”. Фирмата им се разраства бързо и те отварят кантори в различни градове на Османската империя, Египет, Франция и България.

 Димитър Шавкулов е женен за австрийката Леополдина Свобода (1869 - 1938), с която имат две дъщери - Олга, родена през 1894 г. и Теодора, родена 1901 г. Димитър има още три деца мулати – Георги (р. 1881 г.), Александър и Елена, родени в Абисиния от негова връзка с Абисинска княжеска дъщеря, която почива преждевременно от туберколоза. Димитър довежда трите си деца в Прилеп (изключително събитие за града тогава), а след това ги взима със себе си и в Солун. Александър и Елена умират в млада възраст също от туберколоза. Най-големият син Георги е изпратен за директор на фирмата в Мадагаскар, където прекарва дълги години.

Димитър Шавкулов е пръв председател на Благодетелното братство "Милосърдие" в Солун. След атентатите на гемиджиите през 1903 г. е арестуван и затворен в Бялата кула. След напускането на Солун през 1913 г. Димитър и брат му Никола се установяват в София и продължават търговията с кожи. В наетия близо до Орландовци цех започват производство на цървули и гьон, но бизнесът им запада поради променената политическа ситуация и конкуренцията на по-евтините, макар и по-неудобни гумени цървули, и през 1921 г. те са принудени да закрият фирмата си.

Прочетете повече за рода Шавкулови

Реклама на търговска къща Шавкулови

 На снимката: Димитър Шавкулов със съпругата му Леополдина и дъщеря им Олга. Солун, 1900 г. Семеен архив Шавкулови. Справката е написана от г-н Дойчин Станчев, правнук на Никола Шавкулов.

Никола Шавкулов (1855-1930) е най-малкият син на Иван и Темяна Шавкулови. Едва навършил 10-12 години, той вече работи като слуга в хана на зет си Мирче Хаджийовков (съпруг на сестра му Мария) в Прилеп. Когато родът Шавкулови започва търговията с кожи през 80-те години на XIX век, за Никола следват трудни години. Той прекарва почти цялото си време на Солунското пристанище в броене на балите с кожи, с един комат хляб в ръка за целия ден. До края на живота си Никола Шавкулов не забравя трудния път, който е извървял и мястото, откъдето е тръгнал. В завещанието си той „задължава наследниците си да отделят от приходите на дружеството по 20 000,00 лева годишно в продължение на пет години в полза на Македонското женско сиропиталище „Битоля“ в София“. 

Никола Шавкулов е член на комисията на ВМРО, която събира паричните налози от българското македонско население и председател на Комитета за създаване на българска болница в Солун.Той е женен за Екатерина Хаджимишева (1873-1948), с която имат четири деца: Василка (1897–1982), Иван (1900–1976), Борис (1909-1990) и Радко (1912–1967), всичките родени в Солун.

Прочетете повече за рода Шавкулови

Покана за сватба

Реклама на търговска къща Шавкулови

На снимката: Никола Шавкулов със съпругата му Екатерина и двете им деца - Василка и Иван. София, 1903. Семеен архив Шавкулови.

Захария Шумлянска е родена на 15 май 1864 г. В с. Могила, Битолско. Завършва гимназия в Пловдив през 1885 г. Дългогодишна учителка във Воден, Одрин, Скопие, Солун и др. Наред със съпруга си, Юлиян Шумлянски, подпомага освободителните борби на българското население в Македония. След Илинденско-Преображенското въстание организира сиропиталище за деца на пострадали във въстанието дейци. След Балканските войни живее в София и активно се занимава с благотворителна дейност. Умира през 1937 г.

На снимката: Захария Шумлянска, "Албум-Алманах "Македония". София, 1931 година.

Богдан Алексов Янков (1881-1953) е най-малкото от трите деца на Алекси и Георгена Богданови. Семейството живее в с. Радоеще, Дебърско.

Прочетете повече за рода Алексови (Алексиеви)

Снимките и данните са от семейния архив на рода, любезно предоставени от г-жа Люба Алексиева.

Яков Алексов Янков (1877-1913) е роден в с. Родоеща (Радоища), Дебърско в семейството на Алекси и Георгена Богданови. Първоначално учи в родното си село, а след като родителите му се преселват в Солун, продължава обучението си в мъжката гимназия в града. След като завършва гимназиалното си образование през 1902 г. преподава в Солун, Дебър и други градове на Македония.

Прочетете повече за рода Алексови (Алексиеви)

Снимките и данните са от семейния архив на рода, любезно предоставени от г-жа Люба Алексиева.

Page 2 of 2

Search