На 5 декември 2019 г. новелата "Преселението" на проф. Боян Биолчев спечели Наградата "Хеликон" за нова българска проза. Книгата представа темата за невъзможния живот след преживяното насилие в периода на Балканските войни. По неповторимо емоционален начин проф. Биолчев, който има родова връзка със Солун, разкрива трагедията на обикновените хора, принудени да напуснат дома си и да търсят друг живот за семействата си. Турските безчинства, ужасът на Трикери, страданието по загубените любими хора, търгашеството с човешките съдби доминират над всички светли примери и намерения и не оставят бъдеще за героите му. В пожара, избухнал в новия им дом в България, очевидно олицетворяващ пожара на войните, изгаря цяло едно поколение, а доживотна травма белязва единичните оцелели. В новелата трагичните събития от 1912-1913 г. са представени без носталгия, омраза, патос и победни маршове. Историята на цяло поколение българи, свързана с тази на същото поколение турци и гърци, е разказана с болка, хуманност и професионализъм, далеч надхвърлящ тесния националистически поглед.

Автор: Здравка Михайлова

На 18 декември 2017-та година зала „Мелина Меркури” в Музея за византийска култура в Солун стана място на отдавна очаквана българо-гръцка литературна среща. Събитието бе организирано по Комуникационната стратегия на Министерство на външните работи на България от Генералното консулство на България в Солун, с подкрепата на музея, чието ръководство оцени възможността да включи съвместната българо-гръцка проява в своя културен календар. Присъстваха директорката на музея г-жа Агатоники Цилипаку, директорката на бюрото на Атинската-Македонска телеграфна агенция (АПЕ-МПЕ) в града на Термаическия залив, журналистката София Пападопулу.

Автор: Здравка Михайлова

Поетът Йоргос Хулиарас, координатор на Солунския поетичен фестивална фестивал, казва: „Да организираш международен поетичен фестивал е като да дешифрираш бележки в полетата на старо издание на Омир. То е коментар върху древния корпус на поезията”.
През май 2014-та година в Солун се състоят третият Трансбалкански поетичен фестивал, в който участваха осем гръцки поети и единайсет от Словения, Турция, Сърбия, Румъния, Албания, Израел, Испания, Франция, Ирландия, САЩ. България бе представена от поета, литературовед и преподавател по теория на литературата в Нов български университет Йордан Ефтимов.

Автор: Здравка Михайлова

През 2013-та година фестивалът „Край морския бряг” (названието е Омирова фраза) на солунската община Каламария се сдоби и със своя литературна сцена. Новото в това негово поредно издание бе поканата за участие и към автори от чужбина. В превод на гръцки прозвучаха стихове на Надя Радулова и разкази на Тодор Тодоров от България, откъс от последния роман ”Моторетките” (2008) на шведския писател Ян-Хенрик Шван, творби на турския поет Мехмет Али Йозчобанлар. Трийсет поети и прозаици – 25 гърци и петима чужденци (един от които икономически емигрант от Албания, който живее в Солун и пише на гръцки), участваха в изданието на „Логотехники скини” (Литературна сцена), състояло се от 13 до 15 септември в общинския театър на Каламария „Мелина Меркури”, с вход свободен за публиката.

Автор: Здравка Михайлова

Изпълвайки десет години динамично присъствие на тази институция, изданието на Солунския международен панаир на книгата (2013) имаше амбицията да премине към нов етап на зрелост, въпреки затрудненията на неговия основен организатор – Гръцкия център за книгата (ЕКЕВИ). През май книгоизложението отново събра професионалисти – над 200 издатели, 30 автори от чужбина, културни организации и читатели. В неговите рамки се проведе и Вторият балкански фестивал на поезията, с участници от осем балкански страни, сред които България бе представена от поетесата Патриция Николова.

Автор: Здравка Михайлова

През май 2012 г. в Солун се състоя първият Трансбалкански поетичен фестивал, в който участваха шестима гръцки поети и седем от Черна гора, Турция, Сърбия, Македония, Румъния, Албания и България. България бе представена от Силвия Чолева (1959, София) - поет, писател, издател и журналист. Тя има публикувани шест стихосбирки – последната от които е „От небето до земята“ (2015), две книги с фрагменти, един роман „Зелено и златно“ (2010), книга с разкази „Гошко“ (2013) и две пиеси. Поезията й е превеждана на различни езици. Участвала е във фестивали на поезията в Литва, Словения, Гърция и др. Носител е на Националната награда за поезия „Иван Николов”, наградата „Хр. Г. Данов” за представяне на българската литература, Почетен знак „Златен век" печат на Симеон Велики на Министерство на културата и др. Силвия Чолева работи в Българско национално радио, програма „Христо Ботев”, където е водеща на предаването за култура „Арт Ефир”. Също така води рубрика в предаването „Библиотеката“ на БНТ. Била е редактор на списанието за българска литература „Сезон” и главен редактор на „Алтера” - списание за пол, език и култура, редактор в „Литературен вестник“. Водила е рубрика във в. „Стършел“ и рубрики за книги в различни културни издания. Преподавала е в СУ „Св. Кл. Охридски“ и в НБУ. От 2012 г. ръководи основаното от нея заедно с Иглика Василева и Калоян Игнатовски издателство за поезия ДА.

Автор: Здравка Михайлова

През 2012-та, седем години след издаването на книгата му „Солун: град на призраци: християни, мюсюлмани и евреи,1430–1950” известният британски историк и елинист Марк Мазауър се завръща в столицата на гръцка Македония, за да участва в престижен международен конгрес – „Солун, град в преход, 1912–2012”, с който бе ознаменувана стогодишнината от Балканските войни и присъединяването на града към гръцкото кралство след османското владичество. Целта на научния форум, събрал изследователи от Гърция и чужбина (сред тях и д-р Юра Константинова от Института по балканистика с Център по тракология при БАН с доклад „Солун през погледа на българите”), бе да стане пресечна точка на историографски течения, както и да картографира миналото върху атласа на социалната антропология, икономическата наука, правото, международните отношения, архитектурата, изкуствата.

Гръцката писателка Елена Хузури, чийто род е принуден да напусне родния Мелник след Междусъюзническата война (1913), се връща към семейната история в дебютния си роман "Мрачен Вардар". Романът, в който картините на Мелник, Солун и Париж се препритат в повествованието, изградено на принципа на възстановката, е преведен на български език от Здравка Михайлова и публикуван през 2012 г. от издателство "Сиела".

Журналистката Пепа Йорданова разказва за романа и представянето му на страниците на в. "Всичко за семейството", а поетесата Патриция Николова - на страниците на в. "Труд".