Солун и българите - история, памет, съвремие - Persons

Калояни, Теофано

2018-01-31T21:04:59+02:00

Теофано Калояни e гръцка писателка, родом от Солун. Тя носи името на баба си, която пък е родена в Пловдив през 1906 г. През 20-те години на XX в. семейството се изселва в Солун по спогодбата Моллов-Кафандарис.

Всъщност преселенията не са нещо ново за предците на Калояни, които са от еврейски произход и около половин век по-рано, някъде след Кримската война, напускат района на Одеса, за да се установят в по-толерантната към тях тогава Османска империя. Постепенно започват търговия, идентифицират се с гръцката общност в града „под тепетата" и се покръстват.

Самата Теофано обаче израства в Швеция, където родителите ѝ емигрират след преврата на Военната хунта в Гърция и последвалия режим на полковниците (1967-1974).

Андонов, Трайко

2019-04-08T09:24:52+03:00

Трайко Андонов (1852 - ?) е железничар, роден в гр. Кукуш. Когато през 1871 г. започва изграждането на железопътната линия Солун-Скопие, деветнадесет годишният младеж Трайко започва да работи там. В строежа на железницата участват и западни железопътни инженери, един от които е унгарецът с дворянски произход Франц (Ферец) Хлоренс Чонка. Франц е участник в унгарската революция от 1848-1849 г., чиято цел била извоюването на независимостта на Унгария и отделянето ѝ от Австро-Унгарската империя. След като въстанниците са разбити, те организирано се оттеглят, заедно със своите семейства. Сред тях са и членове на семейство Чонка. Някои от тях се заселват в Америка, Франц обаче остава в Османската империя. Около 1850 г. в София закупува имоти в района между сегашния Лъвов мост и църквата Света Неделя. Превръща се и в дарител за строежа на църквата Света Неделя. По-късно Франц се включва в изграждането на железопътната линията Солун-Скопие. Именно там Франц Хлоренс Чонка се запознава с младия работник Трайко Андонов. Франц е впечатлен от уменията и трудолюбието на този младеж. В края на краищата го харесва толкова много, че му дава дъщеря си Констанца за жена.

Първоначално младото семейство живее в Солун. Раждат им се две деца, след което се местят в София. Но в къщата, в която живеят, избухва пожар, при който и двете им деца загиват. След този случай Констанца не желае повече да остане в София и семейството се мести обратно в Солун. Там им се раждат още няколко деца, но всички те умират скоро след раждането.

Прочетете повече за рода Андонови

Снимки: семеен архив Мария Проданова

Далкалъчев, Петър

2020-02-19T13:11:07+02:00

Петър Димитров Далкалъчев (Φιτσιώρης Πέτρος του Δημητρίου) е роден в с. Владово (Агра), Воденско. Някои роднини свързват произхода на семейството с родения във Владово около 1787 г. Димитър. Според легендата той участва в отряда на Ангел Гацо (Άγγελος Γάτσος или Αγγελής Γάτσος, 1771-1839) и се сражава в Гръцката война за независимост. В битките Димитър губи едната си ръка, но се върнал в селото с дълга пръчка през рамо, откъдето идва и прозвището на фамилията Далкалъчеви [„диал“ – мярка за дължина и „калъчка“ – къса сабя].

Прочетете повече за рода Митровски

Прочетете повече за Атанас (Тане) Митровски

Прочетете повече за Георги Митровски

Снимки: Личен архив Митровски / Далкалъчеви

Думбалаков, Михаил

2017-12-30T09:59:19+02:00

Михаил Думбалаков (1882-1959) е роден в лъгадинското село Сухо, тогава в Османската империя, днес Сохос, Гърция. Брат е на революционера от ВМОК Димитър Думбалаков и на революционера от Вътрешната македоно-одринска революционна организация Трендафил Думбалаков - загинал геройски в битката на Ножот. Чичо му Трендафил Думбалаков е организатор на българската църковна борба в района и е убит от подкупен арнаутин. След убийството му семейството на Думбалаков се мести в Солун, където той учи в българската мъжка гимназия. През 1897 г. е заплашен с изключване след нападение с камъни над сръбския учител Илия Пейчиновски. Семейството му е подложено на натиск от властите след като брат му Димитър участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 г. и, напускайки третия клас на гимназията, Михаил Думбалаков се мести в България. Установява се в Лом при брат си. По-късно заминава за Видин, за да продължи образованието си в тамошната гимназия. Скъсан по математика, бяга в София, където, по молба на брат му, Гоце Делчев му намира квартира, а Борис Сарафов урежда да бъде записан във Военното училище. Думбалаков обаче бяга и от Военното училище и е записан в Педагогическото училище в Лом от брат си, но след като той бива преместен на служба в Добрич, Михаил Думбалаков, довършва образованието си в Педагогическата гимназия в Шумен. Баща му и другият му чичо също са убити от турците.

Прочетете повече за рода Думбалакови

Спомени на Михаил Думбалаков за Солун (Из: "През пламъците на живота и революцията." Том I-ви и Том II-ри, София, 1933 - 1937 годинa)

Спомен на Мария Думбалакова, майка на Михаил Думбалаков, за първото българско училище в Пиргите, гр. Солун.

На снимката: Михаил Думбалаков (седнал) третият от ляво надясно. Снимка на четниците от Първа чета на Македоно-одринското опълчение под командването на Михаил Атанасов Думбалаков. Б.м., 17 септ. 1912 г. ЦДА, ф. 1898К, оп. 1, а.е. 148, л. 1.

Йосифов, Кузман Калев

2017-09-09T14:26:40+03:00

Йосифов, Кузман Калев (1891-1983) е роден в Дебър (Македония) и произхожда от големия род Ошавкови. След като завършва основното си образование, на 15 години заминава за Солун да продължи в Солунската реална мъжка гимназия. Дипломира се през 1910 г. и постъпва студент по история в Софийския университет. Но избухва Балканската война, и Кузман веднага се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение с надеждата, че ще види Македония свободна. Сражава се на фронта и през Междусъюзническата война, и се уволнява като подпоручик през 1918 г. почти в края на Първата световна война.
След завършване на висшето си образование става учител по история във Врачанската мъжка гимназия. Във Враца се запознава с Мария Савова, също учителка по история, и двамата се женят през 1921 г. През 1923 г. се преместват във Видин, където преподават. В следващите години Кузман Йосифов последователно е директор на Ломската мъжка гимназия (1936-1938 г.) и Видинската девическа гимназия (1939-1943 г.). Завършва дългата си кариера като директор на Седма мъжка гимназия в София (1943-1948 г.)
Мария и Кузман Йосифови имат две деца лекари, – д-р Любен Йосифов и д-р Искра Баева.

Прочетете повече за рода Ошавкови

Кузман Йосифов в Солун (разказ от внучката на Кузман Йосифов - г-жа Мария Баева)

Кузман Йосифов: Спомени (разчетени, преписани, коментирани и допълнени от внучката на Кузман Йосифов - г-жа Мария Баева)

Диплома на Кузман Йосифов от Българската мъжка гимназия "Св. Св. Кирил и Методий" в гр. Солун

Снимки: семеен архив Мария Баева.

Kyulyumov, Pancho Mishev

2017-03-13T16:28:49+02:00

Kyulyumov, Pancho Mishev (1874-1930) was born in Štip, in the family of Mihail (Mishe) Kyulyumov. In 1891 he graduated from the Second Class of the Štip School. In 1896 he married Vangelia Yane Vitlarova and together had 4 children. At the beginning of the 20th century, the family settled in 911��, where Pancho Kyulyumov worked as a merchant-commissioner at his own expense. He was a school trustee and a member of the Economic Commission at the boarding houses of the Bulgarian high schools in the city. After the Second Balkan War the family moved to Xanthi, and after the First World War – in Bulgaria.
In the photograph: P. Kyulyumov (seated) with his wife Vangelia, three of their children (Boyka, Todor, Boris), his brother Petar Kyulyumov and a boy servant. 911��, 1901, BHA of NLCM C IV 515

Митровски, Алекса

2022-03-31T13:40:47+03:00

Александър Митровски (Αλέξιος Μητρόβσκη), наричан още Алекса е най-големият и най-талантлив от тримата братя Митровски, известни строителни предпиемачи от Солун. Той е роден около 1865 г. в с. Себишча, Дебърско. След като семейството му се преселва в Солун през 70-те години на XIX в, Алекса заминава на гурбет в Цариград. След завръщането си в Солун работи с прочутия италиански архитект Виталиано Позели. Заедно с братята си участват в строителстовто на сградата на османската гимназия (сега Философски факултет на Солунския университет), военното окръжие с казармите, мелницата на братята Алатини, хотелите „Ньоньо“ и „Англетер“, както и в реконструкцията на всички български църкви в Солун. За строежите си в Солун Алекса е награден от османската власт със "Златен ключ на град Солун". След като първата му съпруга дебърчанка умира от туберкулоза, Алекса се жени повторно за Евлалия, с която живее до смъртта си.

Митровски, Атанас

2020-02-19T13:08:30+02:00

Атанас (Тане) Митровски (1873-1940) е най-малкият от тримата братя Митровски и едва дванадесетгодишен заминава на гурбет, за да чиракува при други майстори. Издига се до устабашия (първомайстор) и участва в строежа на османските казарми, много частни сгради в Солун, сградата на отоманската банка, градското казино до Бялата кула и др.

Прочетете повече за рода Митровски

Прочетете повече за Георги Митровски

Прочетете повече за Петър Далкалъчев

Снимки: Личен архив Митровски / Далкалъчеви

Митровски, Георги

2020-02-18T14:40:13+02:00

Георги Митровски (1870-1922) е средният от тримата братя Митровски. Той е женен за Елисавета (1866–1961), дъщеря на Марко Волча. Семейството на Марко Волча също е от Дебърско, но се е установило в Солун, където се препитава с лихварство. Жената на Марко Волча умира млада и той сам отглежда трите си дъщери - Елисавета, Елена и Катерина, и сина си – Илия. Очевидно пести, защото дъщерите му си спомнят, че се хранят оскъдно с хлебец, въпреки това „финансово затрудненият“ дядо Марко вдига нова къща.

Прочетете повече за рода Митровски

Прочетете повече за Атанас (Тане) Митровски

Прочетете повече за Петър Далкалъчев

Снимки: Личен архив Митровски / Далкалъчеви

Проф. д-р Георги Мандичев

2020-12-14T07:10:08+02:00

Георги Йосифов Мандичев (30.07.1932 – 24.06.2007) е строителен инженер, професор. Той е внук на отец Георги Мандичев - енорийски свещеник във Вардарската махала на Солун през 1907 г. Баща му Йосиф Мандичев е най-малкото от четирите деца на свещеника. Георги Йосифов Мандичев има син Людмил Мандичев и дъщеря Мая Александрова. Людмил Мандичев има две деца: Ива Мандичева и Мила Мандичева. Мая Александрова също има две деца: Йоан Александров и Рая Александрова.

Прочети повече за рода Мандичеви

Снимка: личен архив Людмил Мандичев

Sarakinov, Gheorghi Gatsev

2017-03-13T16:28:49+02:00

Sarakinov, Gheorghi Gatsev (1887-1971) was born in the village of Sarakinovo, Voden region. In 1903 he graduated from 911�� Male High School (commercial courses) and was sent by his father to study in Leipzig. He returned to 911�� and for the next six years until 1913, he taught at the 911�� Male High School “St. St. Cyril and Methodius”. A member of the Internal Macedonian Revolutionary Organization, one of the founders of the Union of Bulgarian Constitutional Clubs in the Ottoman Empire, member of the Union of Macedonian Charity Brotherhoods in Bulgaria. After the Second Balkan War he settled in Bourgas, where he worked for the American company “Standard Oil” for 25 years. He participated in the First World War. During the Second World War he was sent by the Bulgarian Ministry of Defense to take care of the interests of the Bulgarians in Voden, but he was expelled because of a conflict with the German occupation authorities.
In the photograph: G. Sarakinov (in the first row, the first from the left) among teachers from the 911�� Bulgarian Male High School. 911�� 1907/1908 BHA of NLCM C VIII 8

Стателов, Константин

2017-11-03T17:42:34+02:00

Константин Ст. Стателов (1855-1923) е роден в Лясковец, където родът му се преселва през XVII в. от Албания. Заминава със стипендия в Москва, за да учи педагогика и там се запознава с бъдещата си съпруга Елена Стаматова Думанова. През 1882 г. е назначен в Солунската мъжка гимназия като инспектор, т.е. възложено му е разпределението на часовете, надзираването на класовете и на поведението на учениците и учителите. Преподава там до 1889 г. като в различни периоди ръководи хора на гимназията, пансиона към нея и дори цялата гимназия след оттеглянето на Георги Кандиларов през 1888 г. По-късно се преселва със семейството си във Варна, където е учител и директор на Варненската гимназия, член на Управителния съвет на Българското търговско параходно дружество, собственик на книжарница.

Снимката е напревена през 1883 г. в Солун. Личен архив Юра Константинова