С нас се свързаха роднини на Петър Далкалъчев, които живеят в Солун. Те ни изпратиха негова биография и ни молят за повече информация за него и семейството му.

Петър Далкалъчев е роден около 1890 г. в с. Владово, Воденско. След Първата световна война е секретар на Смесената българо-гръцка емиграционна комисия. По време на Втората световна война е активен член и секретар на Българския клуб в Солун. Дъщеря му Лиза Далкалъчева до 1943 г. учи в Пета девическа гимназия в София. 

Д-р Панайотис Камбанис от Музея за византийска култура в Солун е завършил е археология в Белградския университет и е защитил докторска дисертация в Тесалийския университет във Волос. Владее сръбски, хърватски, английски, има познания по руски и български език. Той е научен редактор на каталога [2015 г.] на изложбата „Светлината идва от Солун” (31/01/2014-31/01/2014), която отдава почит на града като родно място на Кирил и Методий и е създадена в рамките на честванията от навършване на двайсет години откак Музеят за византийска култура за пръв път отваря врати за солунската публика
Здравка Михайлова разговаря с д-р Камбанис за основните акценти на експозицията и каталога.

Автор: Здравка Михайлова

На 25 януари 2018 г от 17.00 ч. в Централното фоайе на Ректората ще бъде открита фотоизложбата „Пред прага на Света гора Атон“ (оригинално заглавие «Άθως Θύραυλοι Στώμεν»).на гръцкия фотограф Димитрис Лузикиотис. Експозицията е съвместен проект на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет и Солунския университет „Аристотел“.

As I know from my mother's side, my grandfather's family had 6 members that came from Sozopol to Greece in 1925, and they first settled in Alistrati, Serres region of Central Macedonia. After some years they went to 911����, but not all of them. Some relatives found it more convenient to go to a nearby village called Yefyra (Topsin).
My great grandfather, back in Sozopol, was working as a shoemaker. Since the family came in Greece, he continued to work again on the same pace. Unfortunately, I do not have details on their life to Sozopol. The only thing I am in a position to know is that before they left, they sold property to some of their relatives, who decided to stay in their birth place.
The custom of St. Tryfon (1st of February) connects to the life Greeks had in Sozopol. They were capable vineyard farmers producing excellent wine and products, and every year, they were celebrating the custom with specific rituals. For the residents, St. Tryfon was the patron, who could save their vineyards from bad weather and diseases. So, this day, every year they were going to the church for sanctification. The so called "holy water" was not considered for drinking, but to be thrown in the cultivated vineyards for having a good crop. After that, they were gathering all together in village's central square for having a festival to sharing food (boiled beef, wine, etc). This ritual is called "giomatari" that goes on until today by young people with enthusiasm.

Родена съм в Солун, в квартала който се нарича „Саранда Еклисиес”, кръстен е така на градчето Саранда Еклисиес в Източна Тракия недалеч от Черноморския бряг – турското градче Кърккилисе (днешното Къркларери). Дядо ми е бил от там. Баба ми беше родом от Пловдив (Филипуполи). Израснах в техния дом, тъй като родителите ми бяха много млади и много заети с бъдещето, докато при баба царяха редът и миналото. Както казваше и тя самата, “не съм отнякъде, аз съм от тогава. Като казвам оттогава, имам предвид от време оно, когато не съществуваха граници, толкова съм стара!”. Според нея, както я слушах да повтаря неведнъж ден след ден, „тогава” всичко било по-добро: по-любезно, по-луксозно, по-сигурно, без прахоляка и беднотията на новия живот тук, в Гърция. Беше се преселила в Солун сравнително късно, през 1926 г., след една спирка в Девическото училище в Цариград, където се бе и омъжила за дядо Никола.

Вчера в 8 часа по турски дойде една телеграма от Константинопол от Чомаки и ни каза да направим едно тържество за султана, че са взели фермана, както желаеха по българския въпрос. Ние направихме едно факелно шествие, запалихме около 50 кандила в училището, закачихме лаврови венци и по улуците запалихме много светлини. Дадохме известие на пашата, че сме получили телеграма и ще направим благодарствен митинг за султана. Той ни каза, че сме свободни да правим, каквото искаме и ни изпрати 1 чауш с 10 заптиета в училището, за да не стане някакво вълнение. Събраха се около 400 българи и децата пяха песни, а учителят държа реч и после цяла нощ се веселиха българите.

Български исторически архив на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, фонд 27, а.е. 595, л. 284