Η Θεσσαλονίκη και οι Βούλγαροι - Οικογένειες

Алексови (Алексиеви)

2019-10-01T11:15:46+03:00

Родът Алексови води началото си от Янко и Султана (Станка) от с. Родоеща (Радоища), Дебърско. Техен син е Алекси Янков Богданов (1849-1939), но е вероятно да са имали и други деца. Известно е, например, че Трайче Спасов и брат му Анастас, братовчеди на децата на Алекси, също са били членове на ВМОРО. След 1913 г. се установяват в Лозана, Швейцария, където откриват семейна фабрика за кисело мляко. За Трайче се знае, че създава семейство в Лозана и през 1927 г. вече има две деца – Люба (Lucienne) и Александър.

Прочетете повече за Яков Алексов Янков

Прочетете повече за Богдан Алексов Янков

Снимките и данните са от семейния архив на рода, любезно предоставени от г-жа Люба Алексиева.

Андонови

2019-04-08T11:38:01+03:00

Родът Андонови води началото си от Трайко Андонов (1852 - ?) - железничар, роден в гр. Кукуш, взел участие в изграждането на железопътната линия Солун-Скопие, женен за дъщерята на унгареца с дворянски произход Франц (Ферец) Хлоренс Чонка Констанца, от която има дъщеря - Щеряна или Щела (Стела) Андонова.

Прочетете повече за Трайко Андонов

Снимки: семеен архив Мария Проданова

Думбалакови

2017-12-30T10:51:06+02:00

Родът Думбалакови произхожда от село Сухо, Солунско. Бащата умира рано. След убийството на чичото, Трендафил Думбалаков, семейството на Думбалаков се мести в Солун.

Семейство Думбалакови имат трима сина: Димитър, Михаил и Трендафил, и една дъщеря – Злата.

Прочетете повече за Михаил Думбалаков

Спомен на Мария Думбалакова, майка на Михаил Думбалаков, за първото българско училище в Пиргите, гр. Солун.

Спомени на Михаил Думбалаков за Солун (Из: "През пламъците на живота и революцията." Том I-ви и Том II-ри, София, 1933 - 1937 годинa)

Снимка на Димитър, Михаил, Трендафил и Злата Думбалакови заедно с майка им Мария Думбалакова. Б.м., Септ. 1900 г. ЦДА, ф. 1898К, оп. 1, а.е. 112, л.1

Кюлюмови

2017-03-13T16:28:49+02:00

Родът Кюлюмови произхожда от Щип. Първият известен представител на рода е Михаил (Мише) Поптемелков Кюлюмов (1845-1905), който има магазин за колониални стоки и железарски магазин в града. Михаил Кюлюмов има четири деца – Костантинка, Елена, Панчо и Петър. Негови внуци са Йосиф Андонов (кмет на Куманово), Юрдан Гюрков (деец на ВМРО, офицер от българската армия), Бойка Кюлюмова (завършила педагогическа гимназия в София), Тодор Кюлюмов (1899-1919), Борис Кюлюмов (завършил търговия и финанси в Лайпциг, участник в политическия живот на Македония), Михаил Кюлюмов (търговец).

На снимката: Михаил Кюлюмов (седнал) със синовете му Панчо и Петър и семейството на Панчо Кюлюмов. Солун, 1905 г. БИА на НБКМ С ІV 520

Мандичеви

2020-12-14T06:48:34+02:00

Родът Мандичеви ни е известен от екзархийското преброяване, извършено през 1907 г. От него научаваме, че един от четиримата екзархийски свещеници в Солун по това време е Георги Мандичев. Той е випускник на педагогическото отделение на Солунската мъжка гимназия, съществувало в периода 1887-1896 г.

На снимката долу е най-малкият син на отец Георги Мандичев - Йосиф Георгиев Мандичев (05.01.1906 г., Солун - 24.07.1987 г., София) и съпругата му Марийка Иванова Мандичева (01.11.1911 г., Кукуш? - 19.06.1986 г., София), а горе са децата им проф. д-р Георги Мандичев и Емилия Мандичева.

Прочетете повече за проф. д-р Георги Мандичев

Снимка: личен архив Людмил Мандичев

Митровски (Μήτρας)

2020-02-18T14:01:51+02:00

Родът Митровски води началото си от Христо и Евангелия, родени през първата половина на XIX в. в село Себишча, Дебърско, понастоящем в Албания. Селото е планинско и няма условия за селскостопанска дейност, поради това Христо, както повечето мъже от селото, се препитава със строителство. Семейството има трима сина – Александър (около 1865 – преди 1922), Георги (1870-1922) и Атанас (1873-1940), и една дъщеря – Босиля (1874-?). Вероятно около средата на 70-те години на XIX в. Христо почти нелегално прекарва децата си през албанския „рекет-контрол“. Така наричали въоръжените албанци, които от върха на хълма контролирали движението на майсторите строители и събирали такса допускане до трудова строителна дейност. Христо сложил децата в кошовете на магарето, покрил ги с черги и тор, и на въпроса на албанеца къде отива, отговорил, че отива да хвърли гюбре (тор) на нивата. Така семейството се озовава в Солун, където трите момчета започват да се учат на занаят.

Прочетете повече за Атанас (Тане) Митровски

Прочетете повече за Георги Митровски

Прочетете повече за Петър Далкалъчев

Снимки: Личен архив Митровски / Далкалъчеви

Ошавкови

2017-09-09T14:54:05+03:00

Ошавкови са голям български род от гр. Дебър (Македония), чието начало може да се проследи от втората половина на ХVIII-и век. Първият известен представител на рода е Андрей, роден около 1770 г. Неговият син Петър има 8 момчета. Пет от тях – Георги, Стреза, Зафир, Исак и Андрей – се занимават със занаятчийство и земеделие. Един от синовете му – Божин, пътува от Солун по море, но корабът му потъва. Той се спасява на бряг близо до Йерусалим, където се жени и остава да живее. Най-големият от синовете на Петър - Кале се занимавал с пренос на зехтин от Елбахан за Гостивар, но е ограбен и убит от разбойници. Жена му Мара остава вдовица с три момчета, но успява да посети Божи гроб в Йерусалим, където среща Божин.

На снимката: Мария и Кузман Йосифови с двете им деца - Любен Йосифов и Искра Баева. Личен архив Мария Баева

Саракинови

2017-03-13T16:28:49+02:00

Името на рода Саракинови произлиза всъщност от името на с. Саракиново, Воденско. Първият известен член на фамилията е Димитър (Митре), който има трима сина - Ангел, Петър, а за най-малкия няма сведения. Ангел е известният с името Ангел Гацо (Άγγελος Γάτσος или Αγγελής Γάτσος, 1771-1839) участник в Гръцката война за независимост (1821-1830), който достига до чин полковник в гръцката освободителна армия. Поради заслугите му за освобождението на Гърция в с. Аридеа (Αριδαία) е поставен негов паметник и една от улиците носи името му.

Ангел Гацо има пет дъщери и двама сина – Никола и Мицо. За Никола се знае, че е затворен заедно с майка си Проя и сестрите си в османски затвор след превземането на Негуш от османската армия през 1822 г. Освободени са през 1830 г. благодарение на намесата на гръцкото правителство и Никола е изпратен да получи военно образование в Монако. Военна кариера избира и брат му Мицо, който заедно с баща си участва в освободителните борби на гърците и достига до чин генерал-лейтенант в гръцката армия.

Тъпкови

2017-07-22T12:39:36+03:00

Първият известен представител на рода Тъпкови е Димитър Константинов Тъпков (11.11.1842 - 1.06.1899) от Енидже Вардар (Яница). Заедно с втората му жена Василка К. Мирчева от Прилеп имат 5 деца – Драган, Кирил, Благой, Христина и Глория (Слава). Димитър К. Тъпков е екзархийски учител в Лерин (1874-1876), Прилеп (1882) и в солунския пансион на Бертран и Гирó към екзархийската мъжка гимназия (1882-1884). До 1897 г. той преподава в българския католически семинар на лазаристите в Зейтинлика край Солун. Погребан е в католическите гробища на града.

Първородният син на Димитър Тъпков - Драган завършва Художествена Академия в Неапол и архитектура в Рим, а Кирил – класическа филология в университета „Ла Сапиенца“ в Рим. И двамата поемат учителската кариера в екзархийските училища на Македония, а след съдбовната 1913 г. се преселват в България. Най-малката им сестра Глория (Слава) получава диплом за учител (1914) от училището на сестрите викентинки в Солун и по-късно преподава в католическия колеж „Св. Йосиф“ в София.

На снимката: сем.Тъпкови, Солун 1911. Прави: Благой, Глория, Кирил; Седнали: Христина, Василка, Олга с Аличка, Драган с Димитър.

Шавкулови

2017-10-02T15:51:30+03:00

Родът Шавкулови произхожда от село Плетвар, отстоящо на 8 км. от град Прилеп в южна Македония. Старият македонец Иван Шавкулов (1808 - 1884) бил от заможно семейство, притежаващо голям чифлик в покрайнините на селото. Той се оженил за Темяна Петрова от село Трояци (на 5 км. източно от с. Плетвар), която е родна леля на известния македонски революционер Гьорче Петров. Иван и Темяна Шавкулови имат четирима сина – Спиро, Димитър, Стефан и Никола и една дъщеря Мария, родени между 1841 и 1855 год. През 1879 г. родът се преселва в Солун, където отваря голяма търговска кантора с клонове в над 20 града по света.

Спомен на Василка Шавкулова

На снимката: Темяна Шавкулова със синовете ѝ Димитър и Никола. София, 1920 г. Семеен архив Шавкулови