Το βιβλίο της Γιούρας Κωνσταντίνοβα, Οι Βούλγαροι στην Οθωμανική Θεσσαλονίκη, IBCT, 2020 είναι η πρώτη ολοκληρωμένη μελέτη της συμμετοχής των Βουλγάρων στην πολιτική, οικονομική και κοινωνική ζωή της Οθωμανικής Θεσσαλονίκης. Το κείμενο διαρθρώνεται σε θεματική βάση ενώ τα ζητήματα των θεματικών πυρήνων εξετάζονται χρονολογικά. Ο σκοπός του πρώτου κεφαλαίου είναι να αναλύσει τα δεδομένα σχετικά με τη δημογραφική εξέλιξη της βουλγαρικής κοινότητας στη Θεσσαλονίκη, την οργάνωση και την κοινωνική ζωή της. Το δεύτερο κεφάλαιο αφιερώνεται στη βουλγαρική εκπαίδευση στην πόλη και παρουσιάζει τόσο την εκπαίδευση στα σχολεία πρωτοβάθμιας και δευτεροβάθμιας εκπαίδευσης, όσο και τη συμμετοχή των Βουλγάρων σε ξένα εκπαιδευτικά ιδρύματα. Το τρίτο κεφάλαιο εστιάζεται στη συμμετοχή των Βουλγάρων στην κοινωνική και πολιτική ζωή της πόλης. Η τελευταία παράγραφο δείχνει τις βουλγαρικές εικόνες της Θεσσαλονίκης και εξετάζει τη θέση της στη συλλογική και ιστορική μνήμη των Βουλγάρων.

Това издание е резултат от проект „Солун и българите: история, памет, съвремие“, финансиран от Фонд „Научни изследвания" към Министерството на образованието и науката (Договор No ДН 10/13 от 17.12.2016 г.)

Изтеглете книгата в PDF формат от тук.

Колективната монография "Солун и българите: история, памет, съвремие" представя българите в Солун и техните връзки с голямото егейско пристанище. Тя обединява текстове на двадесет и двама български, гръцки и турски учени, които на базата на неизползвани до момента извори разкриват неизвестни факти, представят нови проблеми и различни гледни точки към темата. Подредени хронологично в четири тематични раздела, изследванията открояват българите сред пъстротата на средиземноморския град и правят неговото многообразие пълно, живо, истинско.

Това издание е резултат от проект „Солун и българите: история, памет, съвремие“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката (Договор No ДН 10/13 от 17.12.2016 г.) и се публикува със съвместните усилия на Института за балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките и Държавна агенция „Архиви“ (Допълнително споразумение No 1 от 31.03.2017 г.)

Histoire de la Mission lazariste de Macédoine (1839-1939) par Arthur Droulez C. M. Texte publié par les soins de Raïa Zaïmova. Istanbul, Les Editions ISIS, 2018. 268 p. (Cahiers du Bosphore XCVIII). ISBN 9789754285594.

Новата статия на проф. Рая Заимова, За историята на викентинките и тяхното образование в Солун. - In: Spre pǎmântul fǎgǎduinţei, între Balcani şi Bugeac. Omagiu Doamnei Profesoare Elena Siupiur la împlinirea vârstei de 80 de ani, ed. D. Cain, A. Mihaylova, R. L. Stantcheva, A. Timotin, Brǎilei « Carol I », 2020, p. 257-266 разкрива непознати до момента щрихи от образованието на девойките в католическите учебни заведения на Балканите, които датират още от началото на XIX в.

Всички любители на творчеството на големия гръцки писател Никос Казадзакис и почитатели на седмото изуство могат за се запознаят с анализа, свързващ две от най-любимите изкуства. Той е дело на д-р Гергана Дончева, Казандзакис в интерпретацията на Янис Смарагдис. - Кино, №5-6, 2019, с. 68-70.

Ако се интересувате от кино, по-долу вече може да прочетете статията на Гергана Дончева, Гръцката "странна" вълна. Различното гръцко кино. - АРТизанин № 24, 2019.

Престижното издание на Института по славянознание към Руската академия на науките "Славянский мир в третьем тысячилетии", т. 14, № 3-4 за 2019 г. публикува статията на доц. Тина Георгиева, Россия и болгарская общность в Салониках во второй половите XIX в. (по материалам консульских донесений). Цялата статия вижте по-долу.

Благодарение на научната публикация на Юра Константинова и Йордан Желев, Българите в Солун според екзархийското преброяване от 1907 година. - Известия на държавните архиви, т. 115-116/2018, с. 330 - 509 всеки желаещ вече може да направи справка за българските семейства, живели в голямото егейско пристанице в началото на ХХ в. Студията прави научно и обществено достояние информацията за българите – жители на град Солун, запазена в енорийските регистри (от типа Libri status animarum) на припозналото духовната юрисдикция на Българската екзархия в Цариград източноправославно българско християнско население. Тези регистри, съставени от действащите български енорийски свещеници в Солун Георги Мандичев, Христо поп Георгиев, Христо Шумаров и Димитър Амов през 1907 г., съдържат информация за 841 домакинства (семейства) или общо 3275 души българи-екзархисти.