Предлагаме откъс от книгата на абат Пиер-Жулиен Амар (1847-1918) /Abbé Hamard chanoine honoraire de l’ oratoire de Rennes - Par delà l’Adriatique et les Balkans. Autriche méridionale, Serbie, Bulgarie, Turquie et Grèce, претърпяла три издания в Париж през 1890 г., 1891 г. и 1905 г.. Страниците от 145 до 169, които поместваме тук са от третото издание на книгата от 1905 г. Абат Амар е член на множество научни общества и освен на представената книга той е автор на трудове, посветени на праисторията с фокус върху древните религии. Абат Амар преминава през Балканите през 1888 г., т. е. точно преди 130 години, и оставя много интересни наблюдения, които до този момент не са привличали вниманието на изследователите на униатското движение или на градската култура от края на ХІХ век в Солун.

Из книгата на проф. Густав Вайганд "Етнография на Македония", издадена през 1924 г.

Солун: (Тесалоники, на бълг. Солун, на аром. Струна, на турски Селаник). Още от древността Солун е център на много важни пътища и място, откъдето се управлява Македония. Официалният език е гръцкият, макар че мнозинството от населението се състои от испански евреи. В пазарни дни се чува и много българска реч, тъй като в околностите живеят значителен брой българи. През Средновековието идват някои чужди особено български преселници. Славянските апостоли Кирил и Методи, самите те гърци, произхождат от Солун и говорят български "какъвто се чува на местния пазар", гласи "Солунска легенда". При това гръцкияг език естествено има преднина.

Описание на населението на османския Солун и бомбените атентати на гемиджиите, публикувани в книгата на Хенри Ноел Брейлсфорд, Македония. Нейните народи и тяхното бъдеще 

Книгата е издадена за пръв път през 1906 г., а поместените тук страници са от първото ѝ българско издание, осъществено през 2013 г. от институт "България-Македония" с финансовата помощ на г-н Джордж Лебамов

Из впечатленията на английските пътешественички, посетили Солун през 1863 г.

Рано на другата сутрин стигнахме до Солун. Най-добре го видяхме от палубата на парахода. Макар всички градове, които се издигат амфитеатрално около залив, да се виждат най-удобно откъм морето, един турски град има свое особено очарование, независимо от разположението му и гледан от кое да е избрано от вас място. Верен на пасторалния инстинкт на прадедите си, турчинът винаги търси да вплете поезията на природата в прозаичния град. Липсата на високи покриви компенсира с многобройни остри минарета и където построи къща, турчинът засажда и дърво. Голямата му грижа е конят му да е добър. В замяна на това не се грижи за улиците, така че те са по-неравни от каменна кариера, а по мръсотия съперничат на свинска кочина. Но могъщо е чудото на красотата. След време човек приема, че носът и краката му би трябвало да превъзмогнат обидите, тъй като дневните теглила са свършили, може да се отпусне на хладния плосък покрив на къщата и да се наслаждава на морето от бяло и зелено, пронизано от островърхите кипариси и искрящите минарета.

През тази епоха между българите в Солун се появиха такива социалисти, които пропагандираха идеята за свързване на всички работнически сили в Солун в една социалистическа организация. Те приеха създаването на общ работнически клуб. Идеята бързо даде плодове. Пет – шест тютюноработници евреи със секретар Самуил Саади, малко печатари с Бенароя, търговски служители, между които Алберто Дасса, шивачи с Авраам Хасон, общо около 30 човека, създадоха първия работнически клуб между евреите...