Монографията на Юра Константинова, Българите в османския Солун, ИБЦТ, 2020 е първото цялостно изследване на участието на българите в политическия, икономическия и обществения живот на османския Солун. Текстът е построен на тематичен принцип, като въпросите в отделните тематични ядра са проследени хронологически, доколкото това е възможно. Основна цел на изложението в първа глава е да анализира данните за демографското развитие на българската общност в Солун, нейното организационно сплотяване и обществен живот. Втората глава е посветена на българското образование в града и представя както обучението в началните, така и в гимназиалните учебни заведения, а също участието на българи в чужди образователни институции. Третата глава проследява участието на българите в обществения и политически живот на Солун. Акцент е поставен върху мястото и значението на българските изяви спрямо инициативите на другите религиозни и национални групи, които го населяват. Последният параграф разглежда българските представи за Солун и изследва мястото му в колективната и историческата памет на нацията ни.

Това издание е резултат от проект „Солун и българите: история, памет, съвремие“, финансиран от Фонд „Научни изследвания" към Министерството на образованието и науката (Договор No ДН 10/13 от 17.12.2016 г.)

Изтеглете книгата в PDF формат от тук.

Колективната монография "Солун и българите: история, памет, съвремие" представя българите в Солун и техните връзки с голямото егейско пристанище. Тя обединява текстове на двадесет и двама български, гръцки и турски учени, които на базата на неизползвани до момента извори разкриват неизвестни факти, представят нови проблеми и различни гледни точки към темата. Подредени хронологично в четири тематични раздела, изследванията открояват българите сред пъстротата на средиземноморския град и правят неговото многообразие пълно, живо, истинско.

Това издание е резултат от проект „Солун и българите: история, памет, съвремие“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката (Договор No ДН 10/13 от 17.12.2016 г.) и се публикува със съвместните усилия на Института за балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките и Държавна агенция „Архиви“ (Допълнително споразумение No 1 от 31.03.2017 г.)

Histoire de la Mission lazariste de Macédoine (1839-1939) par Arthur Droulez C. M. Texte publié par les soins de Raïa Zaïmova. Istanbul, Les Editions ISIS, 2018. 268 p. (Cahiers du Bosphore XCVIII). ISBN 9789754285594.

Новата статия на проф. Рая Заимова, За историята на викентинките и тяхното образование в Солун. - In: Spre pǎmântul fǎgǎduinţei, între Balcani şi Bugeac. Omagiu Doamnei Profesoare Elena Siupiur la împlinirea vârstei de 80 de ani, ed. D. Cain, A. Mihaylova, R. L. Stantcheva, A. Timotin, Brǎilei « Carol I », 2020, p. 257-266 разкрива непознати до момента щрихи от образованието на девойките в католическите учебни заведения на Балканите, които датират още от началото на XIX в.

Всички любители на творчеството на големия гръцки писател Никос Казадзакис и почитатели на седмото изуство могат за се запознаят с анализа, свързващ две от най-любимите изкуства. Той е дело на д-р Гергана Дончева, Казандзакис в интерпретацията на Янис Смарагдис. - Кино, №5-6, 2019, с. 68-70.

Ако се интересувате от кино, по-долу вече може да прочетете статията на Гергана Дончева, Гръцката "странна" вълна. Различното гръцко кино. - АРТизанин № 24, 2019.

Престижното издание на Института по славянознание към Руската академия на науките "Славянский мир в третьем тысячилетии", т. 14, № 3-4 за 2019 г. публикува статията на доц. Тина Георгиева, Россия и болгарская общность в Салониках во второй половите XIX в. (по материалам консульских донесений). Цялата статия вижте по-долу.

Благодарение на научната публикация на Юра Константинова и Йордан Желев, Българите в Солун според екзархийското преброяване от 1907 година. - Известия на държавните архиви, т. 115-116/2018, с. 330 - 509 всеки желаещ вече може да направи справка за българските семейства, живели в голямото егейско пристанице в началото на ХХ в. Студията прави научно и обществено достояние информацията за българите – жители на град Солун, запазена в енорийските регистри (от типа Libri status animarum) на припозналото духовната юрисдикция на Българската екзархия в Цариград източноправославно българско християнско население. Тези регистри, съставени от действащите български енорийски свещеници в Солун Георги Мандичев, Христо поп Георгиев, Христо Шумаров и Димитър Амов през 1907 г., съдържат информация за 841 домакинства (семейства) или общо 3275 души българи-екзархисти.