Солун и българите - история, памет, съвремие - Публикации по проекта Солун и българите - история, памет, съвремие /bg/solun-i-balgarite/nauchete-poveche/publikacii-po-proekta.feed 2026-04-06T03:18:59+03:00 Солун и българите - история, памет, съвремие kayaweb@abv.bg Joomla! - Open Source Content Management Българите в османския Солун 2020-03-23T10:01:50+02:00 2020-03-23T10:01:50+02:00 /bg/solun-i-balgarite/nauchete-poveche/publikacii-po-proekta/541-bulgarite-v-osmanskia-solun.html Юра Константинова yura.konstantinova@abv.bg <p><img src="/images/Publikatsii/osmanski_Solun_koritsa-predna.jpg" /></p><p style="text-align: justify;">Монографията на <strong><span style="color: #000000;">Юра Константинова</span></strong>, <strong><em>Българите в османския Солун</em></strong>, ИБЦТ, 2020 е първото цялостно изследване на участието на българите в политическия, икономическия и обществения живот на османския Солун. Текстът е построен на тематичен принцип, като въпросите в отделните тематични ядра са проследени хронологически, доколкото това е възможно. Основна цел на изложението в първа глава е да анализира данните за демографското развитие на българската общност в Солун, нейното организационно сплотяване и обществен живот.&nbsp;Втората глава е посветена на българското образование в града и представя както обучението в началните, така и в гимназиалните учебни заведения, а също участието на българи в чужди образователни институции. Третата глава проследява участието на българите в обществения и политически живот на Солун. Акцент е поставен върху мястото и значението на българските изяви спрямо инициативите на другите религиозни и национални групи, които го населяват. Последният параграф разглежда българските представи за Солун и изследва мястото му в колективната и историческата памет на нацията ни.</p> <p><img src="/images/Publikatsii/osmanski_Solun_koritsa-predna.jpg" /></p><p style="text-align: justify;">Монографията на <strong><span style="color: #000000;">Юра Константинова</span></strong>, <strong><em>Българите в османския Солун</em></strong>, ИБЦТ, 2020 е първото цялостно изследване на участието на българите в политическия, икономическия и обществения живот на османския Солун. Текстът е построен на тематичен принцип, като въпросите в отделните тематични ядра са проследени хронологически, доколкото това е възможно. Основна цел на изложението в първа глава е да анализира данните за демографското развитие на българската общност в Солун, нейното организационно сплотяване и обществен живот.&nbsp;Втората глава е посветена на българското образование в града и представя както обучението в началните, така и в гимназиалните учебни заведения, а също участието на българи в чужди образователни институции. Третата глава проследява участието на българите в обществения и политически живот на Солун. Акцент е поставен върху мястото и значението на българските изяви спрямо инициативите на другите религиозни и национални групи, които го населяват. Последният параграф разглежда българските представи за Солун и изследва мястото му в колективната и историческата памет на нацията ни.</p> ЖИВАТА ИСТОРИЯ ИЛИ ЗА ПАМЕТТА НА ЕДНА СОЛУНСКА ФАМИЛИЯ 2019-12-05T10:16:32+02:00 2019-12-05T10:16:32+02:00 /bg/solun-i-balgarite/nauchete-poveche/publikacii-po-proekta/528-kniga-r-zaimova-2019.html Super User kayaweb@abv.bg <p><img src="/images/za-proekta/Zaimova5_kooritsa.jpg" /></p><p>Това издание е резултат от проект „Солун и българите: история, памет, съвремие“, финансиран от Фонд „Научни изследвания" към Министерството на образованието и науката (Договор No ДН 10/13 от 17.12.2016 г.)</p> <p><a href="/images/za-proekta/Zaimova2-OK-8.11..pdf" target="_blank">Изтеглете книгата в PDF формат от тук.</a></p> <p><img src="/images/za-proekta/Zaimova5_kooritsa.jpg" /></p><p>Това издание е резултат от проект „Солун и българите: история, памет, съвремие“, финансиран от Фонд „Научни изследвания" към Министерството на образованието и науката (Договор No ДН 10/13 от 17.12.2016 г.)</p> <p><a href="/images/za-proekta/Zaimova2-OK-8.11..pdf" target="_blank">Изтеглете книгата в PDF формат от тук.</a></p> СОЛУН И БЪЛГАРИТЕ: ИСТОРИЯ, ПАМЕТ, СЪВРЕМИЕ 2019-12-19T16:12:43+02:00 2019-12-19T16:12:43+02:00 /bg/solun-i-balgarite/nauchete-poveche/publikacii-po-proekta/kolektivna-monografia/531-kolektivna-monografia.html Super User kayaweb@abv.bg <p><img src="/images/Publikatsii/Koritsa-monografia.jpg" /></p><p>Колективната монография "Солун и българите: история, памет, съвремие" представя българите в Солун и техните връзки с голямото егейско пристанище. Тя обединява текстове на двадесет и двама български, гръцки и турски учени, които на базата на неизползвани до момента извори разкриват неизвестни факти, представят нови проблеми и различни гледни точки към темата. Подредени хронологично в четири тематични раздела, изследванията открояват българите сред пъстротата на средиземноморския град и правят неговото многообразие пълно, живо, истинско.</p> <p><img src="/images/Publikatsii/Koritsa-monografia.jpg" /></p><p>Колективната монография "Солун и българите: история, памет, съвремие" представя българите в Солун и техните връзки с голямото егейско пристанище. Тя обединява текстове на двадесет и двама български, гръцки и турски учени, които на базата на неизползвани до момента извори разкриват неизвестни факти, представят нови проблеми и различни гледни точки към темата. Подредени хронологично в четири тематични раздела, изследванията открояват българите сред пъстротата на средиземноморския град и правят неговото многообразие пълно, живо, истинско.</p> СОЛУН И БЪЛГАРИТЕ: ИСТОРИЯ, ПАМЕТ, СЪВРЕМИЕ (Документи) 2018-06-15T09:58:21+03:00 2018-06-15T09:58:21+03:00 /bg/solun-i-balgarite/nauchete-poveche/publikacii-po-proekta/kolektivna-monografia/482-history-memory-present.html Super User kayaweb@abv.bg <p><img src="/images/za-proekta/Koritca-BG.jpg" /></p><p>Това издание е резултат от проект „Солун и българите: история, памет, съвремие“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката (Договор No ДН 10/13 от 17.12.2016 г.) и се публикува със съвместните усилия на Института за балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките и Държавна агенция „Архиви“ (Допълнително споразумение No 1 от 31.03.2017 г.)</p> <p><img src="/images/za-proekta/Koritca-BG.jpg" /></p><p>Това издание е резултат от проект „Солун и българите: история, памет, съвремие“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката (Договор No ДН 10/13 от 17.12.2016 г.) и се публикува със съвместните усилия на Института за балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките и Държавна агенция „Архиви“ (Допълнително споразумение No 1 от 31.03.2017 г.)</p> Монография на проф. Заимова 2018-01-29T15:26:25+02:00 2018-01-29T15:26:25+02:00 /bg/solun-i-balgarite/nauchete-poveche/publikacii-po-proekta/kolektivna-monografia/377-monografia-zaimova.html Юра Константинова yura.konstantinova@abv.bg <p><img src="/images/Publikatsii/Kniga_Koritsa.jpg" /></p><p><strong><em>Histoire de la Mission lazariste de Macédoine (1839-1939)</em> par Arthur Droulez C. M. Texte publié par les soins de Raïa Zaïmova. Istanbul, Les Editions ISIS, 2018. 268 p. (Cahiers du Bosphore XCVIII). ISBN 9789754285594.</strong></p> <p><img src="/images/Publikatsii/Kniga_Koritsa.jpg" /></p><p><strong><em>Histoire de la Mission lazariste de Macédoine (1839-1939)</em> par Arthur Droulez C. M. Texte publié par les soins de Raïa Zaïmova. Istanbul, Les Editions ISIS, 2018. 268 p. (Cahiers du Bosphore XCVIII). ISBN 9789754285594.</strong></p> Образованието на викентинките 2020-10-01T14:53:35+03:00 2020-10-01T14:53:35+03:00 /bg/solun-i-balgarite/nauchete-poveche/publikacii-po-proekta/statii-3/545-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5.html Юра Константинова yura.konstantinova@abv.bg <p><img src="/images/2020/Рая/20_Рая_Заимова-sb_SIUPIUR_1-page-001.jpg" /></p><p>Новата статия на <strong>проф. Рая Заимова, <em>За историята на викентинките и тяхното образование в Солун</em></strong>. - In: Spre pǎmântul fǎgǎduinţei, între Balcani şi Bugeac. Omagiu Doamnei Profesoare Elena Siupiur la împlinirea vârstei de 80 de ani, ed. D. Cain, A. Mihaylova, R. L. Stantcheva, A. Timotin, Brǎilei « Carol I », 2020, p. 257-266 разкрива непознати до момента щрихи от образованието на девойките в католическите учебни заведения на Балканите, които датират още от началото на XIX в.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/images/2020/Рая/20_Рая_Заимова-sb_SIUPIUR_1-page-001.jpg" /></p><p>Новата статия на <strong>проф. Рая Заимова, <em>За историята на викентинките и тяхното образование в Солун</em></strong>. - In: Spre pǎmântul fǎgǎduinţei, între Balcani şi Bugeac. Omagiu Doamnei Profesoare Elena Siupiur la împlinirea vârstei de 80 de ani, ed. D. Cain, A. Mihaylova, R. L. Stantcheva, A. Timotin, Brǎilei « Carol I », 2020, p. 257-266 разкрива непознати до момента щрихи от образованието на девойките в католическите учебни заведения на Балканите, които датират още от началото на XIX в.</p> <p>&nbsp;</p> Филм за Никос Казандзакис 2020-04-13T07:31:44+03:00 2020-04-13T07:31:44+03:00 /bg/solun-i-balgarite/nauchete-poveche/publikacii-po-proekta/statii-3/544-film-za-n-kazandzakos.html Юра Константинова yura.konstantinova@abv.bg <p><img src="/images/2020/KINO_No_5-6_2019.jpg" /></p><p style="text-align: justify;">Всички любители на творчеството на големия гръцки писател Никос Казадзакис и почитатели на седмото изуство могат за се запознаят с анализа, свързващ две от най-любимите изкуства. Той е дело на <strong>д-р Гергана Дончева,&nbsp;Казандзакис в интерпретацията на Янис Смарагдис. - <em>Кино, №5-6, 2019, с. 68-70</em></strong><em>.</em></p> <p><img src="/images/2020/KINO_No_5-6_2019.jpg" /></p><p style="text-align: justify;">Всички любители на творчеството на големия гръцки писател Никос Казадзакис и почитатели на седмото изуство могат за се запознаят с анализа, свързващ две от най-любимите изкуства. Той е дело на <strong>д-р Гергана Дончева,&nbsp;Казандзакис в интерпретацията на Янис Смарагдис. - <em>Кино, №5-6, 2019, с. 68-70</em></strong><em>.</em></p> Различното гръцко кино 2020-04-12T06:58:29+03:00 2020-04-12T06:58:29+03:00 /bg/solun-i-balgarite/nauchete-poveche/publikacii-po-proekta/statii-3/543-razlichnoto-grtsko-kino.html Юра Константинова yura.konstantinova@abv.bg <p><img src="/images/2020/ARTizanin_No24_2019.jpg" /></p><p>Ако се интересувате от кино, по-долу вече може да прочетете статията на <strong>Гергана Дончева, Гръцката "странна" вълна. Различното гръцко кино. - <em>АРТизанин</em> № 24, 2019.</strong></p> <p><img src="/images/2020/ARTizanin_No24_2019.jpg" /></p><p>Ако се интересувате от кино, по-долу вече може да прочетете статията на <strong>Гергана Дончева, Гръцката "странна" вълна. Различното гръцко кино. - <em>АРТизанин</em> № 24, 2019.</strong></p> Българите в Солун през погледа на руските консули 2020-03-18T13:45:51+02:00 2020-03-18T13:45:51+02:00 /bg/solun-i-balgarite/nauchete-poveche/publikacii-po-proekta/statii-3/540-bul-v-solun-prez-pogleda-na-rus-konsuli.html Юра Константинова yura.konstantinova@abv.bg <p><img src="/images/Publikatsii/1-2020-page-001.jpg" /></p><p>&nbsp;</p> <p style="text-align: justify;">Престижното издание на Института по славянознание към Руската академия на науките "Славянский мир в третьем тысячилетии", т. 14, № 3-4 за 2019 г. публикува статията на доц.&nbsp;<strong>Тина Георгиева, <em>Россия и болгарская общность в Салониках во второй половите XIX в. (по материалам консульских донесений)</em></strong>. Цялата статия вижте по-долу.</p> <p><img src="/images/Publikatsii/1-2020-page-001.jpg" /></p><p>&nbsp;</p> <p style="text-align: justify;">Престижното издание на Института по славянознание към Руската академия на науките "Славянский мир в третьем тысячилетии", т. 14, № 3-4 за 2019 г. публикува статията на доц.&nbsp;<strong>Тина Георгиева, <em>Россия и болгарская общность в Салониках во второй половите XIX в. (по материалам консульских донесений)</em></strong>. Цялата статия вижте по-долу.</p> Екзархийското преброяване от 1907 г. 2020-02-05T10:56:19+02:00 2020-02-05T10:56:19+02:00 /bg/solun-i-balgarite/nauchete-poveche/publikacii-po-proekta/statii-3/535-ekzarhiiskoto-prebroiavane.html Юра Константинова yura.konstantinova@abv.bg <p><img src="/images/Publikatsii/20200205_123604.jpg" /></p><p style="text-align: justify;">Благодарение на научната публикация на <strong>Юра Константинова и Йордан Желев, Българите в Солун според екзархийското преброяване от 1907 година. - <em>Известия на държавните архиви</em>, т. 115-116/2018, с. 330 - 509</strong> всеки желаещ вече може да направи справка за българските семейства, живели в голямото егейско пристанице в началото на ХХ в.&nbsp;Студията прави научно и обществено достояние информацията за българите – жители на град Солун, запазена в енорийските регистри (от типа Libri status animarum) на припозналото духовната юрисдикция на Българската екзархия в Цариград източноправославно българско християнско население. Тези регистри, съставени от действащите български енорийски свещеници в Солун Георги Мандичев, Христо поп Георгиев, Христо Шумаров и Димитър Амов през 1907 г., съдържат информация за 841 домакинства (семейства) или общо 3275 души българи-екзархисти.&nbsp;</p> <p><img src="/images/Publikatsii/20200205_123604.jpg" /></p><p style="text-align: justify;">Благодарение на научната публикация на <strong>Юра Константинова и Йордан Желев, Българите в Солун според екзархийското преброяване от 1907 година. - <em>Известия на държавните архиви</em>, т. 115-116/2018, с. 330 - 509</strong> всеки желаещ вече може да направи справка за българските семейства, живели в голямото егейско пристанице в началото на ХХ в.&nbsp;Студията прави научно и обществено достояние информацията за българите – жители на град Солун, запазена в енорийските регистри (от типа Libri status animarum) на припозналото духовната юрисдикция на Българската екзархия в Цариград източноправославно българско християнско население. Тези регистри, съставени от действащите български енорийски свещеници в Солун Георги Мандичев, Христо поп Георгиев, Христо Шумаров и Димитър Амов през 1907 г., съдържат информация за 841 домакинства (семейства) или общо 3275 души българи-екзархисти.&nbsp;</p>